Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски и Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Биография

Роден през 1838г. в Панагюрище, през 1858г. Марин Дринов заминава в Русия, за да продължи образованието си. Учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876г. е признат за редовен професор.

През {1878–1879г.} той завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно изграждането на държавните устои на нова България. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на България.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.