Представяме трима български генерали, които са първи братовчеди помежду си – ген. лейт. Никола Михов, ген.майор Никола Недев и ген.майор Иван Тодоров Иванов.

Ген. лейт. Никола Михайлов Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. във Велико Търново. Завършва Военното на Н.В. училище с 31-ви випуск през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно-артилерийско отделение.
След войната Михов заема различни длъжности в артилерията.  На 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник. Последователно е командир на 6-и артилерийски полк и 3-та пехотна Балканска дивизия. През 1938 е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище. През април-август 1941 командва 5-та армия, начело на която влиза на 20 април 1941 г. в новоосвободена Македония, посрещнат навсякъде с неописуемо въодушевление от населението. След това, в периода  1941-1942 командва  1-ва армия в София. На 11 април 1942 г. вече генерал-лейтенант, става военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. За периода на регентството – между 19 септември 1943 и 7 септември 1944г. ген. Михов води подробен дневник. Този документ е един от малкото исторически източници за тези драматични месеци и описва срещите на държавното ръководство с Хитлер след смъртта на Цар Борис III.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 Никола Михов и другите регенти са арестувани и изпратени в Москва. След това са осъдени на смърт от 1-ви състав на т.нар. „Народен съд“. В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. регентите, заедно с царските съветници, министрите от последните няколко правителства и народните представители след 1941г. са разстреляни в една издълбана от бомбите яма край софийските гробищя. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.
Награди: ВО „За храброст” IV ст, 1 и 2 кл.; ЦО „Св. Александър: III и IV ст.; НО „За военна заслуга” II ст. , Германски „Железен кръст” и др.

Ген.майор Никола Димитров Недев е роден на 19 юли 1886 г. във Велико Търново. През 1907 г. завършва Военното на Н.В. училище с 27-ми випуск. С конкурс е изпратен да учи във Военната академия в Брюксел, но през 1912 година се връща в България заради началото на Балканската война. Служи в артилерията при обсадата на Одрин. След края на Междусъюзническата война продължава обучението си в Брюксел, където се дипломира през 1915г.
През Първата световна война Никола Недев командва последователно батарея и артилерийско отделение.  След края на войната служи в Софийския крепостен батальон, Софийския артилерийски арсенал, в Бреговата охрана и в 9-та пехотна дивизия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, през 1927 г. – за началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия, през 1930 г. – за командир на юнкерска дружина във Военното на Н. В. училище. В периода  1931 -  1932 г. е военен аташе последователно в Рим, Атина и Анкара. През 1932 г. е назначен командир на 14-ти пехотен полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 4-та военноинженерна област.
През 1936 г. Никола Недев се уволнява от армията. От 1937 до 1938 г. е председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната. От 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов.
В периода 1923 – 1940г. Никола Недев се изявява като военен историк и изследовател и публикува над 10 научни труда и статии за войните за национално освобождение и обединение.
След комунистическия преврат от 1944 г. Никола Недев е преследван от новата власт. През 1951 г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва повече от 3 години. Умира на 27 април 1970 г. в София. 
Награди: Царски Орден Св. Александър II ст. , НО”За военна заслуга” II ст. ВО”За Храброст” IV ст. I кл. и мн. др.
Ген. Никола Недев е първи братовчед на ген. Никола Михов – кръстени са на един дядо.

Ген.Недев-портрет

Ген.майор Иван Тодоров Иванов е роден 1886 г. във Велико Търново. Той е шърви братовчед с генералите Никола Михов и Никола Недев. Завършва ВНВУ, а след това и  Генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, където е съвипускник  и приятел на генерал Де Гол.

Генерал Де Гол

Взима участие в Балканската, Междусъюзническата  и І-ва световна войни.  През 30-те години е командир на ІІ-ра армия – Пловдив. След това е военно аташе в българските посолства в Швейцария и Италия.

ген. Ив. Т. Иванов посреща на гара Пловдив английския крал Едуард VIII през 1936г.

След 9-ти септември бива преследван от  Комунистическата власт. Заплашва го процес. Генерал Де Гол, се обръща лично към правителството на ОФ с молба генерал Тодоров, като заслужил военен и дипломат, да бъде пуснат във Франция на лечение. Благодаретние на високопоставения дипломатически натиск, генерал Тодоров и синът му – Тодор Тодоров напускат страната и се спасяват от смърт. От Франция  емигрират в САЩ, където генералът почива през 1964 г.

Братът на ген. Иван Т. Иванов – Димитър Тодоров Иванов е член на Конституционния съд на Царство България.