Разкази

Слънцето днес ядовито пърлеше гърбовете на голямото му стадо, затова по-рано от други път то се свлече от поляните на Липовец, пи вода и се надипли под кръстатата сянка на трите диви киселици, край самия път до реката.

Дядо Рачо пристигна най-подире с кучетата, прегледа, поразмести и настани козите, изми се на реката и като пусна големия си ямурлук отстрани под дряна, седна да обядва.

Сърцат беше още старият козар. Като нахрани най-напред кучетата, той разтвори големия захлуп с отвара, смаза с коравите си длани една глава кромид, отчупи хляб, хапна надве-натри, избърса дългите си мустаци, прекръсти се и стана пак. Наоколо беше тихо като в черковен двор. Стадото спокойно пладнуваше. Само една лакома и луда коза се беше отлъчила от пладнището, пресичаше дола и се насочваше към отсрещния лещак.

- Оеее... оееее!... - извика й дядо Рачо. - Надула си се като гайда и пак тичаш! Красто проклета! Пъч, пъч, пъч!

Прочетете още: Дядо Рачо Чобанът

Щом старата джамия похлупи с тежката си сянка малката му дъсчена барака и откъм северната й стена заскимтякато захвърлено кученце вечерният вятър, Дако Гуменият изтръска престилката си, изплю седемте клечки из устата си, наметна сивата си абичка, заключи и излезе. Като пусна ключа в левия джоб на потурите си, той се сети,че е скъсан, и веднага го премести в десния, спря се малко, помисли, помисли и забърза надолу из чаршията накъм касапниците. Днешната света събота беше щастлива за него. Два чифта подметки удари през деня, поправи няколко тока и залепи един пукнат отпред шушон. И всичко - платено в брой.

- Зъмбак, хей, Зъмбак! Комшу! - провикна се разтреперан, като се намъкна в касапницата и избърса с ръкав кървавата буза на една телешка глава. - Имаш ли джигер?

- Имам - пропя на тънко отвътре Зъмбакът.

-Ами цял ли е?

- Цял-целеничък.Небутнат.

Прочетете още: Произшествие

- Жената бе, братче, жената - оплаква се бай Симо, шивачът от казанджийската чаршия. - По цял ден мели, чумосва комшийките и подмамва чуждите кокошки да носят в нашия полог, а вечер, като се прибере, кълне, кълне, докато й се запенят устата.

- Да пукнеш - вика, - да се смряскаш, че и червеите да не могат да те намерят. От моста дано цопнеш, кога се връщаш пиян вечер - вика, - че и аз бял ден да видя! Мари, боже - вика, - какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?... Дано озъбен те намерят насред пазаря агентите, - дума, - та и аз да се засмея един път в живота си...

Ей такива червиви приказки нарежда, знаеш, братче, и ми тормози семейното положение.

Прочетете още: Без късмет

Чичо Минчо Тантелата обичаше да си похапва, да си попийва и чат-пат да попрескача през чужди плетища, ама кой му връзваше кусур! Охолен човекът, няма да му вречи, няма да му кречи. Хванал си едно момче на дюкяна пъргаво, устато - и дрипите му на гърба работят. Търговията му върви като по масло, лозята му като млада гора, а зимникът качулят от бъчви. И вино, вино от хубаво по-хубаво. Прякорът му излезе, задето дума на жените тантели. За него няма Пена, няма ни Гана, ни Стана - все тантели! Стрина Парашкева, стопанката му, клетата, още не си е чула името от неговите уста.

- Хайде, тантело, ще й рече, ела да ми изуеш щифалите! - Или пък: - Ха, тантелке, да идеш да наточиш от мискетеното буре със зелената пахарка! - Рядко само, кога е кефлия, ще й каже къзъм: - Ха, къзъм, я ела да ме почешеш по гърба около лявата плешка!

Като си похапне на обяд и му опъне две зелени пахарки вино, кривне калпак като делия и дорде стигне до чаршията, или с уста си подсвирва, или татаника:

Прочетете още: Не е тъй мари, Парашкево...